автор: bilqna_popova

С най -страшните ми страхове
като изскубана трева.
С най - яростните ми ръце
ще те прекръстя...И ще викам
срещу самото ти лице -
то пак е моето лице.
И ще ти изкрещя за Болката,
че няма с нея да си свикна.
А между пръстите ми пръст:
О, жива е ...от сълзи мокра.
В най -изгорелите очи,
които още притежавам
свещица ти запалих в тъмното.
Боля те...
И ти забранявам:
не ме преодолявай още!
Недей сега!
Сега не мога...