автор: Elesar

Да чувствам… питам защо,
в студената нощ, без луна,
храм на сребърен блясък,
в очите на самотния вълк?
Тишина, кралство на мъдрост,
над светлина, прокоба и здрач,

разлята от божествен бокал.

Ръката е мъртва,
що небето удържа над нас.

Години стотици,
на кралства, измяна, магия,
в сърцето споени от пламък,
тъмна тегоба за вечния Крал,

повален от умора и старост.

Трон от черни сълзи,
в очите на самотния вълк,
изгнаник от далечна земя
със сив плащ и качулка.

Застинал светът е сред сенки,
на отминала мъдрост вековна,
на спомени древни и чест,
погребани под заспалата пръст.

Хоризонт от тъга и лъчи
в очите на самотния вълк.