Окънтя душата ми
с внезапно появяване.
И още търся в храма
звуците от възкресение –
необещаните, но чакани,
нарочни и несподелени...
И пред иконите
на тръпни откровения
душата си рисувах
и я сричах...
Кой беше той та притежава
капризното ключе
и тежката врата на участта ми?
Въображаема и слаба
в очакването си нагазих
и до забрава се опих
от цветното съзвучие...
Калейдоскоп от болка е
сега душата ми,
самообрекла се
на нежна екзекуция.