Търново вечер е влюбено
ту като нежно момиче,
ту като пищна красавица,
която погубва когато обича.
Ех, тази красавица!
Колко любовника тя е зачернила!
Само на гордия Царевец–
е оставала винаги верна.
А и аз, старата,
дето нозете ú мия,
нали от завист около стана ú
като змия се вия?
И огледа ли се в мене,
аз си мисля, че съм хубава
и поглеждам с нейните очи надменни,
ала чувам:
„Търново вечер е влюбено...!”