ме дълбаеше отвътре
което ме разяждаше
разкъсваше
разбиваше реалността
спираше сърцето ми
изгуби се безвъзвратно
денят отново е ден
нощта отново е нощ
междувременно
светлините
на блока отсреща
изгасват една след друга
воайори се приготвят за представление
усещам енергията
на приборите им за нощно виждане
докато последните бледи спомени
за отминала болка
напускат стаята мълчаливо
шепотът
въздишките
лутат се в тишината
устните й ме търсят
сплитаме ръце и крака и мисли и екстаз
оргазъм
мозъците на сеирджиите се изчервяват
целувам я
челото вратът ушите лицето гърдите корема краката пръстите
навсякъде
милва ме с дъха си
и няма болка
сънят пристига
но тя ме целува отново
денят отново е ден
нощта отново е нощ
и най-после мога да отворя очи