автор: purko59

Премина зимата и пролетта
посадих дръвче.
Радвах се, че сред цветя
малкото расте.

Друга зима мина и през пролетта
птици долетяха.
Слушах с радост нежните листа
как с вятъра шептяха.

Малкото порасна и гнездо
щастливи птици свиха.
Често идвах аз при моето дърво
с радост да го видя.

Мислех, пътя си когато извървя,
под клоните му да остана.
в радост то със мен живя -
от лоши думи да ми прави сянка.

Но заспал съм и на сутринта
бедно, дрипаво сираче,
за да стопли своята душа
над трупа му го видях да плаче.

Празно беше малкото гнездо.
Птичка мъничка пищеше.
Трепна с вятъра листо
и заплака безутешно...

1983г.
с.Долни Лом