Не ми е никак трудно да съм жив.
Не ми е смешно, нито плача.
Долавям слабо, хилядния взрив,
В зеницата на вола и орача.
Родих се да съм бърз и да копнея
За огън, за китарен звън за стих.
За планини, да съм без дъх, за нея –
Жена ми! За живот, за него се родих.
Когато лятото замира аз не плача.
Умирам с есента, като за миг.
Събрах във шепи златото на здрача,
Огнени листа посях със вик.
Не ми е никак трудно, потърси ме!
Повикай ме и аз ще бъда там
Под синотьо небе, във планините.
Откриеш ли ме, ще остана вечно сам.