автор: roza1

Завръщаш се,
но вече не си същия.
Това ли е останало от тебе!?
Сърцето зее без стени,
коя успя да ти го разруши?
Усмивката ти половина,
къде е мойта част любима?
Ръцете ти същински лед
къде скри огъня проклет?
Нали ме палеше със него,
нали гореше с него в мен,
нали изгаряхме и двама
дор дето дойде нов ден!?
О,Господи!
Защо допусна
да си отиде любовта?
Защо й позволи
да обуе неговите обувки
в нощта?
Защо не ме стаи
в сърцето младо
докато беше още цяло?
Щях да го пазя нощ и ден,
щеше да е само с мен,
и нямаше да е ранен...

Ела..
Не стой така смутен,
ще ти е топло пак
със мен.

24.08.2004