Все те нося в себе си,
като белег от нож.
Рана от камък, в който
препънах се. Паднах.
Имам райета във себе си.
Черни и бели и други...
Толкова много си в мен, че
чак ме е страх от любов.
Приличам на сламена шапка
отдавна забравена в тъмното.
Цветя изпопадали.
Бездиханно плача в нощта си.
Демоде е шапката стара.
Всъщност надеждица има.
Демодето се връща на мода.
Ще събереш ли цветята от пода?
Все те нося. Незарастнала рана си.
Носи ме ти през сезоните.