Толкова дълго, тебе ли чаках...
преминах през всички сезони,
раждах, погребвах, смях се и плаках,
любовта от мен не прогоних.
Познавах очите ти, преди да те зная-
копнежа в мен не изчезна,
нощем притихнала в тъмната стая
потъвах в синята бездна.
Душата ти знаех-по мъжки корава,
а толкова нежност стаила,
твърдите устни-нестинарска жарава
ръката ми бе изгорила.
Толкова дълго...май те дочаках
в края на тихата есен,
на ятото щъркели вчера помахах
подарих им моята песен.