автор: esme

Потъват боите
в платното прокъсано
от рокля,
на бивша любима
прегърбена сянка
изсъхнала плява
и патина
лепнала
мъртви ръце.

-Бъди снизходителна!
Шари гласът по гърба ми.

Наливам му
в гърлото спирт
да удави
фантомните болки
наместо крака.
В мрачините на чашите
светва молбата
и мойто смълчаване
като кандило.

Изтривам с очи
лудостта на петна
по автопортрета
рисуван с устни
последно,
си мисля
какъв ли е бил
преди да разливам
боите за него,
преди да се случи.

Безплодни движения
бутат количката
този път зад статива,
надолу
по стълбите.