Обещавам, че повече няма да плача
щом Господ излива небесен порой.
Любовта се отдръпна на два-три разкрача
и после забрави да дойде.
Отпусна ръцете. Прибра си очите.
Заключи във зимата тайно сърцето.
Мечтите заспаха, със пепел покрити.
Единствено спомен във тъмното свети –
разплисква дъжда вред по всички вселени
и гърчи светкавици, тряска в порой...
Тогава – валеше такава нощ в мене...
Валеше любов.
В мен валеше и той.