опитва се да диша спокойно
лицето му е безизразно
когато целува притваря очи
винаги излиза от банята полугол
и винаги се усмихва
макар все нещо да не е наред
тишината на стаята го проглушава
тъмнината го дразни
а времето минава отегчително бавно
до следващото безвремие
в което ще бъде отново щастлив
дните му са небрежно скучни еднакви сиви
или пъстри
като очите му
все се опитва да постигне нещо
цел мечта идея
и все нещо се проваля
само устните му остават стиснати
това е единственото което показва как се чувства
погледът не трепва тембърът на гласа му не се променя
и дори пулсът му не се учестява
отбягва шумните компании
с приятели се вижда рядко
пуши пие по-точно налива се
не защото е пияница а защото необяснимо се получава така
има самолетен билет за другия край на света
но постоянно изтърва полета и го презаверява
от години е така
музиката в winamp
отдавна не я променя свикнал е с нея сякаш е част от него
любимото му кафе сутрин винаги е едно и също
животът му е един и същ и нищо не може да го промени няма кой
или какво
самолетният билет не е достатъчен
жената с която прави любов не е достатъчна
облаците които се сгъстяват над блока не са достатъчни
виковете на съседите и скандалите им не са достатъчни
блъсканицата в автобуса когато отива на работа
и разправиите на пътниците също
всеки ден се изгубва като дребна монета
в офиса на улицата или в трамвая
и всяка вечер се намира сам в къщи
дните се нижат но той се чувства добре
живее в настоящето
спомня си с надежда за миналото
и гледа напред
утре ще презавери билета си
за другия край на света защото днес пак изтърва полета
времето се тътри като безумно стара жена тръгнала към гробището
до следващото безвремие
в което ще бъде отново щастлив