Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Rayada
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14007

Онлайн са:
Анонимни: 420
ХуЛитери: 0
Всичко: 420

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПустинен път
раздел: Разкази
автор: Remembrance

- Покорно благодаря - прошепна той, докато отпускаше главата си отново в пясъка. Глътката вода му дойде твърде навреме - броени часове преди да забрави защо съществува на тази земя.
Тя поседна до него и самата отпи.
- Жаждата ви е повалила съвсем наблизо до оазиса - каза тя почти твърдо, почти без чувства.
Той кимна неуверено.
- Така и предполагах.
- Дълго пътувахте или загубихте запасите си?
- Всъщност бях ограбен.
Тя повдигна вежди.
- Ограбиха водата ви в пустинята? Колко низко. Не се случва често такова падение.
- О, не знаете всъщност колко често се случва вече.
- Нима не ви е за първи път?
Той поклати изтощено глава.
- Няма значение. Вие ме спасихте.
- Не го и споменавайте. Бях съвсем наблизо.
- Бих искал да стигна до оазиса, а след това няма въобще да ви притеснявам. Опасявам се обаче, че силата ми в нозете е напълно изтляла.
- А аз се чудя откъде даже намирате сили да говорите - добави тя.
Той измъчено се усмихна.
- Ще доведа камила. През това време вие не мърдайте. Ето ви водата ми.
След това тя свали дългия си шал и зави лицето му, за да не го напича слънцето. Само петнайсетина минути й бяха необходими за да се върне с животното, да му помогне да се качи и да тръгнат към шатрите.
- Ще ви се отблагодаря, няма да забравя този жест.
Тя изшътка.
- Събирайте си силите, не мислете за мен. Аз просто бях наблизо.
Той се отпусна върху гърбиците.

***

- Погледни ме... Погледни ме! - повтори той, като повдигна брадичката й. - Кажи ми, какво виждаш?
Гласът му беше отчаян, почти непознат.
Тя мълчаливо примигна, а очите й се вторачиха с копнеж в неговите.
Той извика, почти със сила я отблъсна от себе си и излезе от шатрата. Чу го да рита случайни предмети. Изчака прилива на отчаянието му и тогава излезе. Беше паднал на колене, ровейки в пясъка около себе си.
- Кажи ми, слънчева, кажи ми... В какво се е скрил живота ми, та не мога да го открия?
Тя отиде пред него, коленичи също и хвана ръцете му.
- Пустинята те доведе. Питай нея.
- Има ли нещо по-нежно от теб и по-объркано от мен на този свят? - едва преглътна дъха си той. - Днешният ден ми горчи ужасно, а твоят мед принадлежи на цялата вселена.
Тя седна плътно пред него и обви ръцете му около себе си.
- Не бързай - едва промълви тя, преди той да зарови лице в косите й - не бързай да бягаш от нея. Пустинята говори на децата си и вярвам, че ще те осени с мъдрост.
- Ти не разбираш, съкровена. Тя вече ми каза всичко.
Тя извърна лицето си към него.
- Какво ти каза?
- Че трябва да те заведа при океана. Ти трябва да си свободна.
- Аз? От какво?
- От нея, от пустинята.
- Та аз съм нейно дете!
- Тя вече не желае да си тук.
Очите й объркано се спуснаха по дюните.
- Тук съм родена... Защо не ме желае?
- В това е моето отчаяние. Ако променя всичко, което е сега, това означава да те загубя.
- Не, ако последваш гласа й, ще откриеш себе си.
- И ще загубя теб! Не разбираш ли? Не виждаш ли? Не чуваш ли? Това ще е краят!
Тя го прегърна и се вкопчи в раменете му.
- Това не е краят. Това е завръщането ти.
- А ти? А ти??
- Аз намерих теб в пустинята.
Усмивката й го обезоръжи.

***

- Копнежът те е изрисувал до неузнаваемост, момичето ми - усмихна се мило той на входа на шатрата.
Тя изтърва безброй подробности от ръцете си и се втурна да го посрещне. Той я притисна до себе си, а тя се скри в аромата на шията му.
- Чакай, чакай да те огледам - притегли лицето й в шепите си. - Милата ми пясъчна снежинка. Липсваше ми, слънчева моя сладост. Дълго ли ме нямаше?
Тя поклати глава и го целуна леко по устните.
- Готова съм - само каза тя. - Приготвих всичко.
- А аз събрах всичко, което трябва да се знае за пътя до океана.
- Далече ли е?
- О, не, само половин живот.
Тя се засмя.
- Достатъчно е...
Той я стисна силно.


Eric Benet, My Prayer


Публикувано от alfa_c на 25.09.2009 @ 12:53:56 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Remembrance

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

09.08.2022 год. / 01:24:11 часа

добави твой текст
"Пустинен път" | Вход | 3 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Пустинен път
от Love_bites на 25.09.2009 @ 15:18:12
(Профил | Изпрати бележка)
Стисна ме за гърлото....и кой знае защо се разплаках!?Много жалко,че повечето сме изгубени в пустинята,но по-жалкото е че ни ограбват и капчиците вода и не ни стигат силите да стигнем оазиса,но най тъжното е че никой не ни намира!
При теб не е така!Има половин живот...другата половина е нейния!А какво ще кажеш за целият да е за нея...Всъщност точно за това май става реч тук!Обещание...не за щастлив край,а за начало на безкрая...


Re: Пустинен път
от Remembrance на 25.09.2009 @ 15:50:39
(Профил | Изпрати бележка) http://remember-solitude.blogspot.com/
!!! Трогната съм, че съм докоснала до такава степен!!
Да, изгубени са мнозина в пустинята, но ако сърцето очаква и зове, то тя/той ще чуе, ще усети и в точно определения период на нашия живот, когато трябва, вселената ще ни срещне...
Половината живот ли? Това е когато вече едната ни половина е отминала.... и остава другата.... така че правилно си разбрал :)
Начало на безкрая... колко добре казано!
:)

]


Re: Пустинен път
от Love_bites на 25.09.2009 @ 16:12:48
(Профил | Изпрати бележка)
Имах в предвид друго,че когато я срещна Тя ще е половината от едно цяло...нещо такова:
Една душа-създадена в рая,
на две разполовена.
Две падащи звезди,
през морета,планини и реки,
на земята разделена.
.......
И литват две души събрани в една,
и космоса замлъква смирен,
от тази красота пленен.
Един мъж и една жена,
две души в една,
в плен на любовта!

]


Re: Пустинен път
от Remembrance на 25.09.2009 @ 16:47:33
(Профил | Изпрати бележка) http://remember-solitude.blogspot.com/
Разбрах те сега.... И това е хубаво тълкувание на моя `половин живот` ... Даже много ми хареса.....

и като

Преди да си изрекла, че те има
в очите ти ще разпозная другото си аз...
И наполовина ще се запреливам
от сълзите в мен - към щастието пред нас...
И навярно - и сега, и преди, и утре
ще се оглеждам в образа ти - половин
от картината на цялото - неуловима,
но в очите твои - страст.


]


Re: Пустинен път
от Love_bites на 26.09.2009 @ 02:14:32
(Профил | Изпрати бележка)
Да,стихът е страхотен!Но смятам,че разказа е поезия...макар и в немерена реч!Носи такъв заряд и колорит,какъвто рядко може да откриеш и в стихове!

]


Re: Пустинен път
от Remembrance на 26.09.2009 @ 09:58:22
(Профил | Изпрати бележка) http://remember-solitude.blogspot.com/
Благодаря ти.
И аз често предпочитам тази форма. :)

]


Re: Пустинен път
от Love_bites на 28.09.2009 @ 23:10:25
(Профил | Изпрати бележка)
Имах впредвид,че точно този разказ е поезия!

]


Re: Пустинен път
от Remembrance на 29.09.2009 @ 09:45:59
(Профил | Изпрати бележка) http://remember-solitude.blogspot.com/
Да :)
И благодаря.

]


Re: Пустинен път
от Alisa (kremenska@abv.bg) на 28.09.2009 @ 09:12:23
(Профил | Изпрати бележка)
Много, много поздрави от мен!
Беше удоволствие да прочета и не само.
Бях наблизо!


Re: Пустинен път
от Remembrance на 28.09.2009 @ 19:51:00
(Профил | Изпрати бележка) http://remember-solitude.blogspot.com/
Това означава много за мен.
Благодаря ти!

]


Re: Пустинен път
от Pobeditel на 22.10.2009 @ 00:11:53
(Профил | Изпрати бележка)
Харесвам много такъв стил на писане! Поздравявам те за хубавия разказ!


Re: Пустинен път
от Remembrance на 22.10.2009 @ 20:08:13
(Профил | Изпрати бележка) http://remember-solitude.blogspot.com/
Благодаря ти много! За мен е чест!

]