автор: source

В началото те бяха разделени.
Изгубиха и много време.
Тогава безцветната мечта,
възпротиви се на възможността
и каза й:

Аз виждам теб в светлината.
Навсякъде се сблъскваме,
но винаги се разминаваме,
като че все едно не се познаваме.
А, аз реална за да бъда
нуждая се от теб,
да съществувам като сбъдната мечта.
И питам те
дали
възможно е това?

Тогава възможността,
изумрудено се усмихна
и на безцветната мечта
отговори така:
в интересен свят живеем,
изпъстрен с различни цветове.
И виждам,
себе си в тях.

Сивотата на деня, ме прави
истерична.
Бялото, превръща ме в
меланхолична.
В черното, съм аз
трагична.
Когато, сблъскам се с червеното,
откривам себе си като
любов.
Но, влязла в зеленото,
превръщам себе си в
спокойствие.
В лилавото, съм
свобода.
А, синьото, преобразява ме в
независимост.
Но, винаги във слънчогледите
се вглеждам и виждам себе си като
надежда.

Когато се събуждам сутрин
аз, също виждам теб в
светлината.
И търся твоето внимание,
защото, също
недействителна съм аз
без теб.
И мисля, че
възможно е това.

И в края,
те се събраха.
В светлината,
заедно бяха.
И впуснаха се в
света различен
изпъстрен
с много цветове!