Отчаяно се взирам във съдбата си
и виждам само бъдещата си тъга.
Лъжливи погледи обгръщащи телата ни
заливат "розовият свят" с разврат.
Душите давещи се във тъгата си ,
взират се във ясната мъгла.
В игра превърна се света -
печели, който оцелее!
А губещият рови в пепелта
и мисли смисъл да намери!
И чудим се сега, къде са умовете ни!?.
А, да!!! Забравихме! Та ние...
Май сами ги изоставихме?!
Намерихме утеха във сълзите си.
И няма кой да каже "Спри!
Ще се удавите във собствените си лъжи."
А продължаваме да гнием в нищото!
И някой управляваше съдбите ни-
на шаха пешки бяхме в техните ръце.
Мечтите си превърнахме във спомени
на стенещите неми гласове!
И нямам сили вече,
предавам се в ръцете на света.
Ще бъда и аз една от всички -
Забравила да виждам в тъмното.
Безчувствено прегърнала света.