Ха,ха шофьорка стана моя милост
тъй смела, сигорна,добра,
а съвършенството в немилост
захвърлено бледнее то пред гордоста.
Поставям грим, червило и спирала
от огледалото ме гледа куклус клан
безмилостно нанася своята поредна рана,
навън ли ще излизаш как не те е срам.
Захвърлям чантата на предната седалка,
потеглям с мръсна газ
политам по шосето като българска совалка
но, зделано в русия не у нас.
Приятелката чака ме и гледа злобно
Къде се губиш, вече остарях
Нима виновна съм, че времето тъй благородно
е сложило отгоре и поредния си знок.
Пътуваме приятно и конфортно
добре,че мина бързо и гнева,
усмихна ми се ласкаво, чаровно
това стопи за миг леда.
Така щастливи,като папагалчета бъбриви
навлязохме в кръстовище едно
там полицай, много докачливи
размахаха ни палка, но защо
Уплаших се и спрях колата
привключих задна и поех
насрешното платно оказа се поредната закалка
за изпитание,дори за страх.
От тук преминах, там се шмугнах
и после звучно изпръхтях
застанала пред палката свенливо
отново пак се отзовах.
Към мен пристъпил бе закона
със цялата си тежест и гнева
представи се , с въпрос ме шамароса
На тебе кой ти даде таз кола?
Премигвах дълго на парцали
и чух присипнал беше моя глас
приятеля ми днес пред къщи я остави
и тръгнах с нея без да питам аз.
Така ме обвиниха в кражба на лек автомобил
започна и страхотна свалка
надлъгване като на филм.
Попита ме защо не спря на знака
защо си мислиш, че го бях подал
обърках се във думите и мрака
запърви път ви виждам днес на живо аз.
Усмихна се и рече докачливо
върви си писна ми от теб
и тръгна си тъй горделиво
не махна, не направи знак.
По пътя взехме стопаджия
за да направиме добро
но няма нищичко да скрия
превърна се в непоправимо зло.
Уплашило се бе момчето
от мойте умения и плам
а ударите на сърцето
изпълниха ме с недоумение и срам.
Сега отново пак пътувам
но кара моята приятелка добра
а аз се збръчквам на бордюра
и после си изливам яростно гнева.
Това е моята изтория
пораснах този миг и час,
присмивам се над тъжната теория,
ЧЕ СЪВЪРШЕНСТВОТО е част от нас.