автор: dimitech

Иии-нямам си късмет значи и това си е.
Снощи, както си стоя в двора в мойто родно село Крумово и поливам с маркуч спанака /спанак много ядох до сега, заради проклетата диета, ама тва е една друга тема/ чувам как кучето лае.

Иии-нямам си късмет значи и това си е.

Снощи, както си стоя в двора в мойто родно село Крумово и поливам с маркуч спанака /спанак много ядох до сега, заради проклетата диета, ама тва е една друга тема/ чувам как кучето лае.

Бре, мамка му - кой ли го дразни?!
Излизам аз на портата и докат са усета едни арапи църни (после разбрах че се наричали "афроамериканци") ма наобградили с едни американски калашници модел М16 и ма питат ма полу-чист български език: тука живеи ли Георги Димитрофф?

Бах мааму - тия ся за кво търсат баща ми? - си викам аз на акъла и докат им кажа: ааа-объркали сте се - ич няма таквиз ора тука - баща ми се показа на терасата (по-късно в килията ми обясни, че като чул работещия двигател на hummer-a си помислил че съм запалил самосвала ЗИЛ-а да поработи, та се показал да ми се развика да не хабя бензин на вятъра) и шарт-парт - арестуваха го.

Арестуваха го, бе - честен кръст православен!
Аз си потърсих правата, споменах за женевската конвенция и ...в общи линии нямах възможност да спомена нещо друго. И мен ме арестуваха.

И ме биха. Малко. Но професионално.

Кво се оказа в керая на краищата!
Баща ми, Работейки в ИРАК преди 16-17 години изровил канал водонапоителен с багера със следните фортификационни характеристики: дължина 240 км, ширина 150 метра, дълбочина 25 метра.

Съответния водонапоителен канал се превърнал в труднопреодолимо препятстрвие за форсиране тъй като се оказало че дълбочината на газене на хамерикански танк е 20 метра.

Хамериканските войници, тъй като са непобедими, велики, ерудирани и бла, бла, бла либератори все пак решили да го форсират.

Нагазили в тинята, образувана от водата отклонена от Ефрат, и прахоляка на пустинята, мощният дизелов мотор засмукал водица, прикюфкал два пъти като китаец болен от хонг-конгска пневмония и запецнал.

Същата съдба последвала и другите 5 танка от взвода им, както и Командно - Щабната Машина - КЩМ.

Но това било само началото!
Загубвайки наличната си бойнатехника, оцелелите от военната маневра по заповед на сержанта командир на взвода - КВ - започнали да се окопават на югозападния бряг на канала.

Почнали да копаят окоп с малките си кашишки лопатки и се натъкнали на петрол с много чиста проба - много доближаващ се до фракцията на дизеловото гориво.

При който факт по принцип патриотично настреоените американски солдати решават временно да зарежат военните действия и да се отдадат на петролосондиране, петролосмучене и петролопродаване.

В духа на принципното изграждане на финансови империи ексбойците се отправят на поход на 350 км. през пустинята, достигат кувеитската граница, пресичат я, и освобождават от диктаторския режим на експлоатация една работеща петролна установка. Освобождават и част от персонала работещ на нея, и с един въодушевяващ марш на скок заедно с военния трофей се връщат на позицията на брега на напоителния канал изкопан от баща ми с багер.

След три денонощия позициониране и сондиране на петролна установка петролните геолози, бивши кувейтски граждани и настоящи американски пленници решават да се предадат на значително по-либерално настроения режим на Саддам Хюсеин.

Бягайки в посока на град Басра, те попадат на американски журналист тип "военен кореспондент", които снима оглозган верижен трактор "Кировец", остатък от присъствието на руски колхозници в края на 70-те години на миналия век. От трактора двигателя е свален и използван в близкото село за задвижване на генератор за електричество захранващ лабораторията за преработка азотни торове в азотни газове, или по химично казано - цианиди, за които впоследствие се разбира че служат за безболезнено убиване на застаряващи камили.

Та американския военен кореспондент снима бегълците от петролната бивша кувейтска и настояща американска сонда и ги обявява за бегълци от режима на Садам.

Те на своя страна стават медиини звезди и по стечение на обстоятелствата попадат и на журналист от "Ал Джазира".

Там на чист арабски език разказват как кувеитската петролна сонда е отвлечена и позиционирана на брега на съответния канал.

Служители на кувейтските тайни служби отиват на място и заснемат усърдното ровене в пясъците на остатъците от живата военна сила от танковия взвод. Тайно вземат проба от пясъка и също така потвърждават наличието на петрол със състав близък до дизеловото гориво.

Завежда се кратка престрелка между кувеитците и американците, която по-късно преминава в открит конфликт.

Кувеит взема страната на Саддам във войната и войната в залива започва да става по-атрактивна за журналистите от CNN, особенно за тези, които са оставени живи.

Истината обаче не може да бъде крита дълго време, колкото и да се мъчат да я скрият медиите.
Оказва се, в края нa краищата, че богатата петролна проба е нафта, която баща ми като типичен българин е точил от резервоарана багера и изливал директно в пясъка.

Ще речете: ама защо така е правил!?
Ами - ей така, на - правил го е.
Щото в средата на 80-те години изработените машиносмени на багеристите са се отчитали по изгореното гориво.

Така, де- ти си по средата на пустинята, най близкия човек до теб е на 50 км и той е друг багерист-ахмак като теб. Ша изливаш, не, ами гьотире ша изливаш!

Щото в ония времена - машиносмени =$, а $ = Кореком!!!

И тъй - баща ми се оказва виновен във ред военни престъпления:
- Изготвяне на фортификационни препятствия (копаене на канал)
- Замаскиране на фортификационни препятствия (пълнене на канал с вода от Ефрат)
- Заблуда на съюзнически военни сили (с дълбочината на канала)
- Фалшифициране на геолого-петролната карта на Република Ирак (изливане на нафта в пясъците на пустинята)
- Укриване в суверенна република по време на военни конфликти ( е-не е кой знае колко суверенна, но за България става въпрос все пак)
- Оказване на съпротива при арест и обида на длъжностни лица ( е-съпротивляваше се при ареста и говореше за майките на войниците, на сержанта, на офицерите и на цялата американска армия)
- Обида на Президента на САЩ-г-н Джордж Буш (пак за майка му)
- Обвинение в расова дискриминация ( че нарекъл комендантския патрул съставен от афроамериканци "черни печки" и "брикети", а кувейтските граждани " миризливи мангали")
- Подозрения в шпионаж на суверенна държава(че гледал от терасата излитащите и кацащите самолети и въртолети от летище "Крумово" - и пак за България става въпрос)

При мен положението стана малко по-сложно:
Освен всички гореупоменати обвинения ми лепнаха и "Подтсрекаване към извършване на престъпления" - щото при един от разпитите на въпроса "Защо работи в Ирак, в ония години?!"

Баща ми отговорил - "Заради децата!", а също ме обвиниха и в педофилия заради една снимка на която съм сложил "на конче" на рамената си племенницата ми Цветомира. Аз почнах да им обяснявам, че това е дъщерята на сестра ми, и че това е просто игра, а те ме нарекоха "перверзник". Приложил съм снимката на "играта на кон" - вие решете има ли нещо перверзно в нея, освен опита на Цветито да ме скалпира.

Добре, че млъкнах бързо, иначе по първото мое допълнително обвинение можеше да подведат и сестра ми - така де - и тя е дете на баща ми...

Сега чакаме процеса. В Хага.
Иначе си наехме много опитен адвокат - той е подготвил защитна теория, че тона и половина нафта изллят в пустинята е следствие от авария на горивопровода на багера, а обвиненията към мен отпадат, тъй като аз съм дете не на баща ми, а на друг родител, за които майка ми е крила 27 години. Е-за тая история с майка ми му изтрясках един между очите, ама адвоката беше свикнал - все пак бил е адвокат на много български бизнесмени, а те така между очите - всеки ден не само с адвоката, а и на служителите, кредиторите, кредитодължателите...

И така.

Седим и сега в гарнизонния арест с баща ми и чакаме да ни отведат във Хага. Там имало някакъв съд за военно-престъпници, там щели да ни съдят.

Ама нямало да пътуваме със самолет - страх ги било да не го отвлечем и да се изпердашим в някои световен бизнес център.

Иначе съм доволен от ареста; ще видим европата без пари - Хага все пак, а по-хубавото нещо е че Мони Паси подписал няква конвенция за правата и свободите на арестантите и плющя пържоли, та ушите ми пукат!

Свърших с диетата окончателно. Сега си лежим, четем вестници и ровя в интернет по цял ден. Компютрите са дарение от Американското правителство. Чисто нови IBM-и, произведени в USA, (с китайски части, сглобени в турция) с wireless мишка и клавиатура - имало опасност да се обесим с шнура...

Айде, сега чао, че ще ни раздават сутрешната закуска - понички (тук им казват "донътс") и кафява вода с намек за аромат на кафе (а на т'ва му казват "кофи").

После пак ша ви пиша!