автор: scenaristbg

Ще ти оставя знак с тебешир на някоя стена.
Ще те чакам да дойдеш.
Ще почерпя чаша мляко с какао с теб.
Ти ще бъдеш на рамото й.
Ти знаеш ли, че моята китара
кара мечтите да плачат?
Човек са два човека,
които правят "въздиш",
но ти ще чуеш това "въздиш"
само ако разбираш от птици.
Това е фарс.
Търся любовта, до края на която
искам да ме танцуваш,
във всички наши общи неща.
Все повече разбирам,
че нито Кортасар,
нито Лорка,
нито Валери
ще пъхнат ръката ти в моята.
Аз ти оставя няколко следи,
които са всички в тон
със смяната на сезоните.
Все пак си мисля, че просто имаме нещо общо,
което все още не написано.
И дано никой не го е написал още,
за да не изчерпам нашите отношения.