От Пловдив след безкрайни ПАНАИРИ
в чужбина сака щастие да дири-
Елена, мома хубава, засмена.
И ето, чека веке своя полет
в Софийското летище на сред пролет.
Ке види скоро Айфелова кула-
за нея само нявга бе дочула,
а, ето, че на яве иде ред-
мечтата и застанала отпред.
Не щеш ли запознала се с Алфред.
Със своята любов го упоила
и във домът му се е настанила.
Настанало му времето и тук,
разделно да събира тя, боклук!
Любовникът на работа, далече-
тя всичко във една торба, човече!
Привечер уморено се завръща-
"Боклука разделила съм!"-отвръща.
За наша радост френският-Алфред,
бе еколог, живееше във ред,
обичаше природата, цветята
и залеза и изгрева в позлата,
но повече обичаше жената,
макар да знае-БЪЛГАРСКО коляно,
не ще засвири чисто на пиано.
Така, че той веднъж я проследил,
зад ъгала на входа бил се скрил-
Елена хвърля кофата за смет,
разровил той след нея без късмет-
стъкла, картони, манджа и пластмаса
в една торба!- след вчерашната маса.
Опитал се да смъмри той Елена-
разкрякала се крива "Магдалена":
Да знаеш, на Европата на пук-
В България не се дели боклук!