автор: yulianaiseva

Очите ти отместват с милиметри
предпазните колани на душата.
Пресякла съм милиони километри
да слеем самотата на телата.
Потъвам в теб безсилна да политна
над празната химера-обещание,
а може би по женски любопитна,
по женски жадна просто за внимание.
И може би ГЛАСЪТ ще ме осъди
след дългото ми скитане сред жадните.
Раним след всичко ТОЙ ще ме отпъди-
бездомница, да скитам между гладните,
а аз ще си притихна по-греховна
под ъгъла на мрака.С колебание
ще седна върху пейката черковна
да моля прошка в своето страдание.