автор: yulianaiseva

Нощта изтрива всички планини.
Тя сенките неволно претопява.
Залязват уморените мечти
В далечината бурята свисти.
По моста тихо приближаваш ТИ
и ето! - любовта ти ги спасява.

А мене ме предпазва от дъжда,
помитащ всичко, хладен, без тревога
- от мрака.Тя ми носи светлина,
краси ме неуморно с топлина,
забравила предишни имена
и по-желана даже и от Бога.

Разлива се до ярките звезди.
Блести в сълзи.Лицето и целувам.
Тя ласкаво и приказно шепти,
заплита пръсти в моите коси,
посяла нежност в тъмните ми дни,
та цял живот да мога да я чувам.