автор: dedenze

Картина на Шишкин –огромен самотен дъб сред море от тежки житни класове.
Майка ми я беше купила отнякъде. Евтино, хартиено копие с тежка рамка и стъкло. Висеше на стената в кухнята,като придаваше природно присъствие.
Редовно се почистваше до блясък и всички я харесвахме.

Бях палаво и непокорно дете и мама си беше внушила ,че може да ме „вкара в
правия път”. За целта използуваше всички средства. Най- голям и бърз ефект даваха едни ,тежки чехли с дебела подметка. Беше се научила майсторски да ги хвърля по мен и срещата беше болезнена. Беше невъзможно иначе да ме настигне и така дистанционно раздаваше правосъдие. Достатъчно беше с жест да ги посочи и вече знаех ,че трябва да кротувам.Към 6 -7 клас се чувствувах достатъчно голям и бях решил да изгоря чехлите. Вече познавах физичните закони и разбрах как, независимо от скоростта ми, винаги ме уцелваше. Така и ловците стрелят пред бягащия дивеч, до среща на двете траектории.Тази ловкост и хитрост които проявяваше към мен реших да използувам срещу чехлите.Изгарянето щеше да доведе до по-големи проблеми.
Почти цяла седмица тренирах.Тичах край масата,спирах внезапно,обръщах посоката.Накрая усетих,че успеха е близо.Часът настъпи.Да я предизвикам беше лесно,заех определеното място и започнах.Гонитбата стартира, първи чехъл,
изстрел . Вече бях ударил спирачки. Чехъла се вряза в дъбът на Шишкин.
Стъклото се пръсна на ситни парченца и картината се разкъса.Изпълнен с
радост от успеха поучително казах:
- Не те е срам толкова хубава картина беше.
Вечерта, баща ми едва удържаше смеха си,когато тя му разказваше за случилото се.Стъклата бяха почистени, но дълго време тук там намирахме
парченца. Чехли повече не летяха. От тогава никой от близките не ми е посягал, даже и да съм го заслужавал. Борбата продължи с други не толкова „убедителни „ средства.

Трудно е на един тинейжър да покажеш правият път,особено ако се колебаеш,
точно кой е.Важно е ,че моите родители успяха.Сред картините които сега рисувам най- много се харесват големи, самотни дървета приличащи на дъб.