Отиде си!
Лежеше мрачен и студен, в този печален за нас ден!
Чакахме те от болницата да се върнеш, но уви, Господ друго реши.
Ти беше Човек - добър и благороден, достоен съпруг и баща.
Ние черпехме сили от твойта удивителна душа.
Живя достойно и така умря.
За нас остана огромната болка и тъга!
С цветя и рози беше твоят последен дом покрит.
От нас се откъсна нечут вик.
Мъката беше голяма и тя озари нощта.
От дървото на живота падаха кървави листа.
Но живота трябва да продължи.
Почивай в мир!
Ние винаги ще те обичаме и ако има нещо,
което не сме направили - Прости!