автор: alipieva

Уплаши се от някаква си среща,
от някакво изстинало кафе,
от погледа на две очи - горещия,
от поздрава на моите ръце.

Уплаши се да бъдеш изненадан,
да се почувстваш окрилен.
От моите слова - изстрадани,
от тръпката да помълчиш със мен.
Уплаши се и мъжкото ти его,
пребори твоята душа,
предаде се на глупавата нега-
свободен във самотна тишина.
Уплаши се, а можеше глупашки,
да се направиш на смутен.
Да се усмихваш, да излъжеш,
че ти не си за мен роден.
Уплаши се, но аз не се уплаших,
не просто щото съм жена,
а щото нищо не пожалих,
по женски - от сърце и от душа.
Поисках само да ти подаря,
минути, във които си обичан,
за мъничко да си богат,
със оня пламък във очите ми...
Уплаши ли се ? Всъщност – не!
Предпази се от нова грешка.
И туй е изход, или пък не е ?
От обич да грешиш- човешко е !
ЛЮБoff