автор: Bonnka

/на Д. Б./

Има едно петно в сърцето ми – абсолютно празно, като бездънна дупка е, няма напълване, колкото и да се опитвам да сложа нещо, нещото потъва неусетно все едно никога не е било.
Тази дупка не ми дава покой. Напомня постоянно за себе си, като зъбобол. И взех решение да я напълня.
Започнах бързо в началото, опитах със събирания, срещи, обадих се на хора, които неусетно бях забравила, запознах се с много нови личности. Някои ми харесаха, други не, на някои аз не допадах, но поне ангажирах съзнанието си. Изморявах се през деня и заспивах безпаметно вечерта, но в средата на ноща след един вечно повтарящ се сън с теб се събуждах – защото усещах, че дупката е отново празна.
Незнам (вие които четете това) имали ли сте някога подобна дупка в сърцето, надявам се никога да нямате, но ако сте имали и сте успели някак да я запълните, моля ви напишете ми как става.
Една нощ се събудих и осъзнах, че дупката трябва да се пълни бавно, само така може би щеше да се запълни. Слагах толкова много неща в нея. Бавно. Четях по цели нощи, когато не можех да спя, това което научавах слагах там. Сложих много, много мисли, понякога слагах и сълзи, слагах нови чувства. Пълнех я с живота си, също така я пълнех и с живота на много хора, които минаваха през дните ми, но неусетно заминаваха. Хора, които не оставяха дупки в сърцето ми, хора които не можеха да запълнят и тази, чудех се защо, по-късно разбрах. Защото просто нямаха значение за мен.
Понякога успявах да видя покрито дъно, и тогава заспивах, но се събуждах с някаква загуба за да почувствам, че дупката е отново празна.
Минаха много дни и това се превърна в кръговрат, толкова много дни, докато не разбрах, че точно спомените с теб я изпразваха независимо от упоритостта ми. Би било добре дори само ако успеех частично да я напълня. Така празното щеше да е по-малко празно. Но не. Дупката си остана бездънна. Минаха месеци, свикнах да имам дупка в сърцето. Когато си мислех за теб, когато те сънувах – ставаше по-голяма, когато те забравях за малко се свиваше. Разбрах, че никога няма да успея да я запълня, защото единственото с което може да се запълни си ТИ. Това е твоето място, твоето пространство и твоето време. Това е частта в мен, която ти си оставила, па макар и като дупка. Ти я притежаваше а тя притежаваше теб. Научих се да живея с нея. Сега виждам нещата много по-ясно. Все едно някой ми е изчистил прозореца ... до блясък, толкова добре все едно няма стъкло.
Научих се да оценявам тези, които са в дните ми, защото ако сега ги имам, утре ще са само дупка. А когато в сърцето ми няма нищо освен дупки, ще си отида от този свят, защото ще съм вече празна.

А сега искам да вдигна наздравица...
...за дните в които нямахме дупка нито ти нито аз. За дните, в които нямаше нужда да мислим че се притежаваме. За тогава, когато не осъзнавахме, какво е да си с продупчено сърце. За нашите мигове... за...ние.
Пия за твоето щастие. Пожелавам ти никога да нямаш друга дупка в сърцето, освен тази която ти оставих аз.