автор: Mirkata79

7
По обяд Джералд си науми да посети блондинката, чието име вече не помнеше. След като изпи един коняк от "кухнята на Наполеон", за което Джералд плати доста солено, Нърни стана услужлив и му посочи стаята й.
Задържа се в коридора, защото чу гласовете на младоженците:

- Не! Лиза не е добра художничка. Виж кенгурото ми - то има по-издължена муцунка, а и чертите му не са предадени достатъчно изразително.
- Ще ме оставиш ли най-после да поспя - измънка сънливият мъжки глас.
- Ами можеше да спиш нощес, вместо да зяпаш мирикълките по музикалния канал - сопна се половинката му. - Цяла нощ стоя, нали? – додаде тя свадливо.
Джералд отмина раздразнен стаята им и се насочи към тъмните стъпала, водещи към горния етаж и спалнята на русото видение.
Тя правеше упражнения в доста семпъл, или по-скоро оскъден спортен костюм. Всъщност не тя, странният уред, върху който седеше, вършеше цялата работа, но явно това се отразяваше добре на фигурата й.
- Когато съм много разстроена ме обхваща глад и понякога нарушавам диетата си. Трябва да спортувам повече, за да наваксам надвзетите калории - сподели тя.
- Така е, трудно се поддържа перфектна фигура като твоята - съгласи се Джералд, като се опитваше да отклони вниманието си от някои извивки на тялото й и да насочи разговора в по-друга плоскост. - Да ти кажа, мъчно ми е за Саламандър, но май повече ме притеснява, че ще ви спрат този прекрасен сериал.
- Това няма да стане - спокойно отвърна "Хардиенавра". - Филмът вече е завършен. Режисьорът не е мъртъв извън времето, в което се намираме в момента.
- Как така!?!
- Нямам никава представа. Но със сигурност има решение - сигурно вместо него ще изпратят някой друг, който да продължи сапунката. Така няма да се нарушат никакви времеви закони или други там, подобни глупости, които не разбирам. Някой, който няма да се съобразява толкова с мнението на този - тя нацупи капризно усни - скапан сценарист. В бъдещето има милиони хора... в моето бъдеще, де... та има милиони, които знаят всички серии наизуст. Моят приятел, Кроснън например, вчера ми разправи подробно 4081-ва, а аз съм гледала само до 2951-ва.
- А знае ли се, кои актьори ще участват? - попита загрижено Джералд. - Много ме вълнува този въпрос.
- Актьорите може да се подменят, това не е толкова важно. Наясно си, как стават нещата в шоу-бизнеса - компентно заяви момичето. - Пластични операции, някой заминава да участва в друга продукция... Всякакви неща могат да се случат. Важното е да се запази сюжета и режисурата на Саламандър. Ще ме извиниш ли, отивам да се изкъпя.
И тя се запъти към една вибрираща душ-кабина в ъгъла на стаята.
8
Джералд тръгна замислено към бара с високохуманната цел да "метне” за обяд нещо, по-силничко от бира. Всъщност, не беше лошо и да похапне. Лиза и Кроснан седяха на една маса и разговаряха за времето. Само го поздравиха, без да го поканят. Водеха наистина доста банален разговор, но той погледна съсредоточените им лица и нещо му светна. После плъзна поглед под масата им и видя, че Елиза стиска нещо в лявата си ръка. Събеседникът й също държеше ръка отдолу. "...ченгетата и агентите от тайните служби разговарят и по телепатичен път чрез телефоните си", беше му казал младият стопаджия. Изведнъж му хрумна една леко шантава идея.
- Отивам да се измия - съобщи той и стана - Донеси ми порция сьомга и голяма водка, Нърни.
- Рибата е опасна - предупреди го Лиза явно дочула поръчката.
- Благодаря за загрижеността, но ще рискувам - отвърна той, докато прекосяваше салона с гледка към Средновековна Италия.
Излезе и тръгна право към стаята на младоженците. Голям късмет извади. Не беше заключено. Момичето беше излязло, а момчето спеше с някаква отвартителна маска от сребристи водорасли върху лицето. Тихо пребърка чантата на младоженката и бързо откри телефона. Но как щеше да се свърже? Преди да влезе в снекбара реши да опита с номера, който бе чул от младоженката сутринта. Прошепна го, доближавайки устни до червилоподобния апарат.
- 84 код 51 26
- Въведете парола за достъп до разговора.
- Не можеш ли да говориш по-тихо? - скара му се Джералд.
- Включете на телепатичен канал 785!
- 785. - каза тихо той.
Изведнъж в главата му се чу: "Въведете парола за достъп до разговора". Огледа се, но фоайето бе пусто. След кратък размисъл реши да рискува с "Леонардо да Винчи"... не се получи. "Леонардо да Винчи - първи период във Флоренция", помисли си настоятелно той, като го приближи към слепоочието си и... този път взе, че стана. Дочу разговор. Веднага влезе, седна на масата си и започна много съсредоточено да се занимава със сьомгата, донесена от Нърни.
- ... после ще трябва да отскочим и до 18-ти век. - обясняваше Лиза. - Не разбрах съвсем точно, проблеми с някакъв кроманьонец, засмукан случайно във времето... Това са инструкциите.
- Защо все нас изпращат на такива мисии. Няма ли и други агенти в този отдел - запротестира Кроснън.
- Но, първо трябва да разрешим този случай. Шефът е бесен. Пуснали са обикновени ченгета да разследват. Подобни неща не са били допускани досега в Дупката. Сериозен проблем.
- Според мен, най-вероятният заподозрян си остава журналистът. - започна лунничавият - Видя ли му досието? Уволнили са го от някакъв вестник, защото се сбил с шефа си. Арест за побой в казино в Лас Вегас, пиянска свада в Синсинати... Да продължавам ли? Биографията му е доста интересна.
- Не, не, това са само дребни хулигански прояви - възрази Елиза. - Няма данни за психически отклонения или нещо подобно. Освен това, май си пропуснал една интересна част от биографията му. През 2014, което е само след една година в неговия живот, е спечелил голяма награда за разследваща журналистика. Заради материлите си по делото, към което беше тръгнал, преди да стигне дотук. Как би могъл да я спечели, ако е в затвора край Уран?
- Пристигането му тук ще предизвика темпорален парадокс. Вероятно това е случайност, която ако не беше станала, наистина щеше да спечели тази награда. Всъщност, не мисля, че светът ще загуби кой знае какво, ако не я присъдят точно на него. Но какво ще се случи с "Любов и омраза на Мирикъл 8"? - заекна Кроснан. Дори и в мислите му се долавяше вълнение. - Ако сериала не бъде създаден, това наистина ще предизвика сериозен парадокс, нарушение на времевите закони, дори може би и финансова криза. Знаеш какви пари е изкарал, колко актьори и помощен персонал са прекарали живота си в заснемането му. Да не говорим за приходите от туризъм на Мирикъл 8, които по това време са се покачили 30 пъти...
- Знаеш, че времевата полиция няма да го допусне. Шефа спомена, че ще изпратят подготвен човек от службите, който след кратка и безболезнена пластична операция ще придобие вида на Саламандър. Той ще продължи сериала вместо него.
- И кой?
- Намерили са едно момче от Франция. Абсолютно подготвен е, знае за живота на Хю Гендер и сапунката всичко, което е необходимо...
- Какво!!! - изрева на глас Кронсън.
Разговорът им тъкмо се бе насочил към предстоящото слънчево затъмнение и Нърни доста се изненада от буйната му ракция. Агентът се овладя и продължи телепатично:
- Просто се изненадах - французин, няма ли по-подходящ?
- Аз мисля, че ти беше най-подходящият за тази работа - Лиза го погледна нежно - Гледал си филма поне 20 пъти, всичките му сезони, познаваш в детайли героите, сюжетът, всичко... Чел си сценариите, рецензиите, знаеш историята му, изучил си в детайли биографиите и на актьорите, и на персонала...
Очите на Кронсън изпускаха мълнии, които той се опитваше да скрие. Но опънатите нерви си играеха лоша шега с мускулните влакна по врата му.
Бавно, много бавно, Джералд започна да загрява. Безличен, не особено красив и не особено богат агент, който от дете мечтае да бъде на мястото на популярния режисьор Саламандър от 22-ри век. Знаел е, че при подобен проблем времевата полиция ще изпрати някой от тайните служби на мястото на Саламандър... Купища пари, пластична операция, слава, красива жена, любим сериал... А кой е по-подходящ от него за тази работа - най-лудия фен на "Любов и омраза на Мирикъл 8". Достатъчно способности и позаниня, за да се върне в миналото и да влезе в ролята, да подкупи някой да участва в играта, от която ще спечели самият той. Достатъчно познания, опит и възможности, за да инсценира убийство в стил 21-ви век. И накрая, един глупак, дошъл направо по поръчка /дали?/ от преди две столетия, който се сбива с режисьора заради някаква мацка /пардон бира/ и си навлича съмнения...
Елиза беше бърза. Внезапно погали Кроснан с ръка по бузата и той замръзна с полуотворена уста. След което тя стана и се насочи към масата на Джералд. Придърпа стол и седна. Погледна го в очите:
- Знам, че вече си се досетил. – въздъхна на глас. – Много си добър!
И без да дочака отговор вдигна „червилото” до устните си и обяви код 111.
- Инспектор Лафлет!? Аз съм агент Алана Маккартър. Арестувах колегата си Джон Стийл за убийство и времева манипулация. В снекбара на Нърни.
Нърни пък, бе толкова изненадан от внезапния развой на събитията, че бутна от бара чашата със забравената водка за Джералд.
- Да, досетих се... съгласи се журналистът. – А-а-а... ти как...?
- В служебния му компютър има закодирана информация, която успяхме да разбием. Има няколко нерегистрирани пътувания до 22-ри и едно до 21-ви. Разпитахме свидетели, участвали в играта "Стани част от дъра-дъра..."
- Ти си водила паралено следствие без негово знание! – захили се Джералд.
- Признаха, - продължи спокойно тя - че човек със странен акцент, представил се като Ландрик /любимия му герой от сериала/ ги е манипулирал да се запишат в томболата. Описанието, разбира се, не съвпада, но има странна прилика с обичайната му маскировка при мисии. Освен това доста обстойно е проучвал биографията ти, господин Джералд Сноу. Видял е, че си буен и склонен към агресия, особено след употреба на алкохол. Подкупил е двама от 21-ви век да се облекат като хипари и да те объркат по пътя, насочвайки те към Дупката... Русокосата пък сподели, че преди да й разказва епизоди, Кроснан й подшушнал, че Саламндар ще е тук.
- И кога успя да разбереш всичко това? - вметна журналиста.
- Не работя сама, Джералд! Наистина бях за инструкции при шефа. Там допълних необходимата ми информация. Доста добре го е планирал. Избухлив журналист, красива блондинка, ревнив сценарист... Те са му били резервни варианти - Риардан и обидената "Хардиенавра". Само едно е пропуснал - наградата за разследваща журналистика.
- И какво за нея ? – очите му блеснаха с откровено любопитство.
- Ти май вече чу за това. – Алана погледна хитричко към дясната му ръка /така се бе увлякъл в разговора, че забрави да скрие телефона/. - Не го пише в биографията ти, но го има една стара сатистика. Вече се подписваш като Джералд Ландерсън, не си в затвора и си главен редактор на едно от най-авторитените списания през 21-ви век...
Сега пък Джералд изпусна чашата си...
- Някой ми е откраднал телефона ! - младоженката внезапно влетя в снекбара...
9
Хотелиерът тъжно го изпрати до вратата. След случая времевата полиция беше издала нареждане Дупката да бъде затворена. Повече таква парадокси не можеха да си позволят. Нърни беше прав - край на бизнеса му. Алана /все още мислеше за нея като за Лиза/, го чакаше на паркинга.
- Между нас можеше да се получи нещо хубаво - носталгично отбеляза той.
- Не ставай смешен!
- Кажи ми само, ако не се беше появила русата фея, ти щеше ли наистина да се качиш до стаята ми. Сигурен съм, че нямаше да го направиш. Ти си от 23-ти, аз - от 21-ви. Това не е по правилата, нали?
- Кой знае - усмихна се загадъчно Алана. - понякога и агентите нарушават правилта. Пък и алкохола въздейства върху някои центрове на мозъка... Но няма как да разберем, нали. Е, довиждане, тоест - сбогом.
Джералд се качи в колата си. Имаше доста работа - да разследва, да получава престижни награди, да става главен редактор на авторитетни американски списания...
"Нямаше да дойде - помисли си той, като й махна за сбогом. - Казва го само, за да ме дразни".