автор: theheart_ofthefire

Сега съм грозна, зла и грапава
и под ръцете ми не никнат вече пролети.
Недей, недей да сричаш някакви предания -
не си внушавай, че съм омагьосана...

Та аз живея в кулата със принца-
той след стоте целувки се превръща в дявол ,
обичам приказки, ала не си измислям,
поне не тази... И е страшно вярна.

Но този принц не беше принц,
намяташе си същността на ангел.
А тя е тежка. Той се умори -
разкъса я и после я запали...

Но аз (без глупост) страшно го обичах,
че можех да го вдишвам и такъв,
и много, много дълго си измислях-
той просто репетира, че е зъл.

Ала накрая ли , накрая аз се уморих-
прогони ме , защото съм различна.
Прокле ме и не ми написа стих.
И станах огледало. За да ме обича.