Пусни ме да вляза в твоята райска градина,
цветя да посея и тъжни зелени дървета,
да вкуся от твоите диви и сочни къпини,
пусни ме, аз идвам от друга планета,
където животът е малък, изпълнен със черни надежди,
а дните са дяволи черни и зли като мъка.
Като сянка душата ми тихо над тебе се свежда.
Пусни ме, аз нося божествени стръкове!
Забоди ги в сърцето си, та дори да извикаш от болка -
красотата боли, но е полет на радостна птица.
Двоумиш се. Не трабва. Така е отсъдил животът,
на когото нямаме право да бъдем длъжници.