автор: valiordanov

Не те деля на две - като монети.
Не съпоставям минало със утре.
Не мисля прозаично, а в куплети.
Решенията вземам мъдро - сутрин.

Ужасно ненавиждам неизвестните,
а яснотата даже не ме трогва.
И на Висоцки обожавам песните
защото заредени са с тревога.

Лъжите аз не ща да аплодирам.
На истината фен съм безусловно.
От хубавото винаги подбирам,
но лошото по принцип все е модно...

Навярно се обърка, но това съм.
Музейни са такива като мен.
Не искам да те лъжа, че съм блясък,
щом в прах е даже утрешният ден.

Ще дойде миг, когато ще почистя
душата си от днешна неслучайност.
Тогава ще са смисъл всички листи
изписани мечтателно с незнайност.