автор: Nika

И беше ден.
И беше светло.
И се спуснаха клепачите му -
плътни белезникави ципи.
И забулиха треперещи
човешките му очи.
И дойдоха сенките -
живите и мъртвите.
И изляха моето минало,
да попие в сивкавата тъкан
на мозъка му.
И плъзнаха по гърба ми
настоятелни пипала.
И излюпиха се -
жълти прозорци -
очите му.
И надникна сардоничен демон,
съзрял прикрит порок
в бельото ми, черното,
в бялата ми кожа.
И полепнаха по меките му устни
двете бенки от корема ми.
И стоеше той
все така далеч от мен.
И усещах допира му
отвътре по тялото си.
И унесена в лепкавост
призовавах Бог.
И Бог не идваше.
И още беше ден.