автор: Stradivarius

Сънувала си, че съм друга промисъл,
която ще изстържеш лесно
като коричката от загоряло
по дъното на тенджерата с мляко,
която както мене все забравяш
и после впръскваш в мириса на лошо
аерозолните си женски вкусове.
Сладникаво е, но е убедително
като ръба изострен на бръснача.
Не мисля тази сутрин да се бръсна.
Както и теб не бръсна напоследък
за пет стотинки с лятната надценка.
Недей се надценява, моя есенна.
Дотягаш ми като муха с това жужене,
а предпочитам притча за комари
и лек сърбеж по кожата на егото ми.
Обичаш си кафето подсладено
с илюзии и други заместители.
Не съм един от тях, но гледам умилително
как се катериш по ръба на суетата си
и в джобчето ти дрънкат пет комплекса,
анонс за много семки и бонбонки.
Сънувала си, че съм друга промисъл.
Сега се събуди, ако обичаш. Моля те.