автор: Stradivarius

Не за теб, мила моя,
се стъмва така.
Хвърля бурята грозни
дъждовни отвеси.
По-красива от тебе
е само смъртта.
Тя ме чака отдавна,
стои зад завесите.
За последно те свиря,
аз го мога така
виртуозно, по памет,
сякаш вече те няма.
Ти си слагаш червило
с цвят на тъга.
Разкажи на мъжа си,
че светът е за двама.
Убеди го, че плачеш
за смешни неща,
за костилката в плодчето
на сладоледа.
Свиря, моя любов,
за да скрия срама,
че с такива очи
и аз съм те гледал.
Не за теб, мила моя,
се стъмва така.
Но понеже теб свиря,
зазвучавам фалшиво.
Между мен и мъжа ти
избира смъртта.
Взема мене, защото
не харесва плешиви.