автор: tarassevitch

Такава нощ. Не мога...
Не ми се спи на тази месечина.
Май все бленувам в изнемога
младостта, която вече мина.

Приятелко в години хладни,
не е любов играта наша.
Луната свети във нощта ни,
над моя образ свети в мрака.

Ах, нека изрисува смело
повяхналите ми черти -
че няма ти да ме разлюбиш,
както не ме обичаш ти.

Веднъж човек обича само.
Затуй и ти не си ми мила.
Липите ни зоват напразно
да ги последваме в земята гнила.

Защото знаем аз и ти -
във светлината хладна, синя
липите вече не цъфтят
и само сняг по клоните им има.

Че сме разлюбили отдавна
не тебе аз, ти също – някой друг.
Любовната игра невярна е
и безразлично е дали си тук.

Но ти гали ме и прегръщай,
с лукава страст ме пак целувай!
Сърцето нека май сънува
и онази, която вечно ще бленувам.

СЕРГЕЙ ЕСЕНИН
Превод от руски език: Калина Тарасевич