Стол, маса и зелена стая
Аз и чашите мълчим
Прозрачно, неподвижно.
Уморена закачалка.
Отворен прозорец и слънце.
Къде си?
Къде си мила моя младост?
Защо си толкова внезапна и далечна?
Отивай си мое очакване
Усещане, че нищо няма да се случи!