автор: Stradivarius

Аз съм бродник,
към залеза тръгнал на път.
Есента ми е мъдра
и не чака поличби.
Идва зима
и вятърът вие на смърт.
Да си вземем с теб сбогом,
чуждо мое момиче.
Ще засеят с мен нивите,
ще покълна в трева.
Окончателен отговор
на всички въпроси.
Зад последната мисъл
съществува врата,
а зад нея животът
нищо вече не проси.
Идва време за бряг.
Утеши се, река!
Сам греба страховете си
в своята ладия,
но без страх се здрачавам.
Припада мъгла.
За последно поделям
с приятел обяда си.
Песъчинки сме с теб.
Предусещам часа.
Справедлив е
големият земен часовник.
Чак накрая разбирам,
че сме само деца,
поиграли на възрастни
в свойта самотност.