автор: magi

В ъгъл съм,
прояден дървен стол.
С лице закрито от стени,
дебели, сиви прегради.
Пътят ми не води никаде!
Ъгълът ме спира.
Удрям се, отскачам и побягвам.
Скривам се в себе си,
но не ставам от стола
и не руша.
Многолюдна болка...
Тъжна стара песен
Самотна стая без прозорци
Много хора влизат и обичат
Вземат, дават, обвиняват, искат
Толкова много години
Няма място...
Трябва да проветря,
но няма прозорци,
а и не ми се става от стола
и не ми се разбиват стени.