автор: paramour

Църквата беше спокойна. А и целия град бе притихнал под сянката на нощта. Не беше много голям, но се славеше с религиозността си. Имаше най-голямата църква в раьона. Монасите се бяха подготвили за вечерната си, обща молитва. Иконите отразяваха слветлината на луната и дори и без свещите всичко бе осветено. Всички се молеха. Всички наколене. Ужас! Всички изричаха тихичко някакви слова.Когато изведнъж вратите се отвориха с трясък...
Вътре допълзя някакъв слабичък младеж, с дълга черна коса. Той се влачеше и протягаше ръка към иконите. С влизането му светлината в църквата отихна, а иконите сякаш потъмняха. Монасите скочиха и хванаха момчето. Вкараха го в една от килиите и започнаха да премиват раните му. Момчето имаше множество дълбоки рани по гърдите, няколко дупки от неизрязани нокти по гърба и няколко неизвестни рани на врата. Превързаха раните му. Сложиха му храна и му постеляха леглото. Момчето спеше дълбоко.
-Брате Светославе, момчето е едва на 20 а мисля, че няма да преживее. Загубил е много кръв. Какво мислиш може да е създало тези безмилостни рани ?
-Със сигурност е бил човек, Стояне! Само някой арабин! Някой неверник!
-Какво ще правим с момчето ?
-Ако оцелее ще стане един от нас! Всички сме чада на бога! Колкото повече поклонници толкова по-добре....
След няколко дни гостът се събуди. Беше нощ. Луната галеше побелялото лице на момчето.Понечи да погали дългата си черна грива, но с изумление откри че от нея не бе останал и кичур. Нямаше време да мисли за косата си. Бе примял от глад. Забеляза храната до себе си, но не и обърна внимание. Взе каната с вино и я изля в устата си. Това не засити нито гладът му, нито жаждата. Понечи да отвори вратата, но тя беше заключена. Посеган към високия прозорец. Не успя да отвори стъкленото прозорче. Удари го с юмрук. Издърпа ръката си назад сякаш не знаеше какво върши. По скоро бе шокиран отколкото го болеше. Видя кръвта по ръката си. Очите му заплямтяха от страст и желание(Ей на това викам аз авто еротика). Яростно засмука кръвта. Заби дългите си зъби в раната. Изпълни се с енергия. Всяка чатица от тялото му вибрираше от върховното осещане. Краката му се разтрепериха. Той се олюля и падна на земята. На сутринта се събуди от болка. Слънчевите лъчи докосваха тялото му и топяха кожата. Той отскочи и се скри в един тъмен ъгъл, треперейки от болка. След няколко часа вратата се отвори и вътре влезе дебел старец с купа с храна и халба вино.
-Ха!- възкликна неволно отеът- Ти си се сабудил. Вече губехме надяжда синко. Аз съм отец Стоян. Моля ела с мен да те представя на останалите.
-НЕ! Не може ли да стане на вечерната литургия отче ?
-Но защо?
-Всеки човек със странносттите си! Благодаря че ми спасихте живота отче, но това са моите странностти.
-Но разбира се синко. Ти си отдалеч! Аз не познавам обичаите там.
........................................................................................................
След няколко месеца, момчето бе влязло под кожата на всички монаси. Помагаше на всеки един от тях.Беше доста роботен и скоро закали талото си. Знаеше всички тайни на Манастира. Бяха го кръстили Виктор, защото се бе преборил със смъртта.....
-Виктор, отново една от овците е била убита. Ще направим пир вечерта, за да изядем месото й, вместо да го хвърляме. Ти отново ли няма да се присъединиш?
-Благодаря Стояне, но тъмната стая която ми даде е тъй уютна и удобна, че не ми се излиза от нея. Ще си взема парче от месото и ще се кача в стаята си.
........Разбрал бе, че църквата не е обикновенна, а криеше едно от най-силните оръжия за борба със злото- ОСТРИЕТО НА БАТХОРИ ,чиито пазител бе отец Стоян. След неговата внезапна и неизвестна смът Виктор, като най-близък на отеца стана новия пазител. Една вечер, уж обикновенна, монасите правеха вечерната си литургия. Виктор го нямаше- той не се молеше, но домакините мислеха това за чат от далечната му култура. Вратата зад иконите рязко се отвори и от вътре излезе якото тяло на младото момче. Той държеше някакъв метален предмет.
-Острието.... Виктор? Какво правиш със свещенното острие?
-Брате Светославе, обясни ми как се работи с това оръжие?
-Не! Не и на теб! Ти си зъл. Чета го в горящите ти очи.
-Моля брате, моля!
-Не!
-Ще те принудя да гледаш как другарите ти умират един по един куче!- Едва привършил тези си думи Виктор вече беше в другия ъгъл на молитвената зала. Грабна един от монасите, коленичили пред него и дълбоко впи зъби в плътта. Залата притихна. Иконите избледняха. Чуваше се единствено мъчителното хрипане на жертвата и капките кръв падащи по пода. Виктор захвърли тялото в свещника, който падна пред иконите и ги подпали.
-Кажи ми животно!- Изкрещя момчето с нечовешки, гърлен глас.
-Добре!- Примирено и със сълзи в очите каза отецът.
-Ха ха ха ха! Мръсно, страхливо псе!- истеричния смях на Виктор се възнезе по всички зали и килии на църквата.Чак до полята и одвъд.....
-Добре ще ти кажа.... Ти си демон. Ти си дяконът на всичко зло!....... но ще ти кажа. Не убивай повече, моля....
-Знаеш ли! Харесва ми! Дяконът! Сега говори куче! Как да използвам вълшебното острие!?..........