автор: voda

Във парка е станало чудо -
нощес е дошла есента.
Дърветата -
с цветни перуки,
по-горди изглеждат сега.

А вятърът тихо подухва.
Безгрижно си свирка с уста.
Минава край тях
и ги брули.
И падат, и падат листа...

И утре, когато осъмнат,
с оголени клони в студа,
за миг ще посърнат
от мъка.
Измамени -
от есента.