Чуеш ли куче три пъти да изджавка, значи влизаш в село Долни Гащник.
В това село май всичко е три към едно. На три живи баби се пада по един дядо. През три празни къщи се кипри една населена, ако това понятие се покрива от грохнал старец или превита на две бабичка. Хлябът на три дни го карат. Някога имаше фурна, сега от нея стърчи само полусрутен гредоред. И училище имаше - и то отдавна онемя. Наскоро се захванаха да го поразчистят, та от тавана му изкочи живата история на селото: старовремски военни униформи, ръждива сирена с манивела, две каски - значи война е било; един
смачкан тромпет, продънен тъпан и флигорна - значи музика и веселби е имало тук. От един вехт шкаф пък измъкнаха театрални реквизити и премени - драмсъстав е имало, че и отличник, защото изкочиха грамоти и статуетки. Таланти са имали гащевци едно време!
В горния края на селото, в една прихлупена къща с дворче преди време се настаниха двама холандци - Герд и Карина. Най-напред ги приеха гостоприемно, с предпазливо любопитство. Скоро дигнаха ръце от тях.
Заседнат ли в кръчмата, по цял ден смучат, вилнеят и държат на нокти баба Дана кръчмарката, после тръгват по золуми из селото. Ден не минава без произшествие.
Сутрин Кина(къй кръстиха холандката, пък мъжа й Геро) се излегне в двора
с кафето на шезлонга (Гого, на баба Кунка сина, му викаше "шонката" - я се пробвай само с един зъб в устата да речеш "шезлонг"!) Туй хубаво, ама тя досущ гола, само по един слип, провесила жълти цици. Селските дечурлига туй чакат - залепени на плета, зяпат и ахкат. Току отвътре изкочи Геро махмурлия и се разкрещи на неговия език - да изчезват. Веднъж метна подире им една счупена стомна, пукна главата на едното гащевче и то оттогава взе да заеква. Друга сутрин с мътни очи подгони червения петел на Милан комшията, задето го будел рано. Сгащи го и му откъсна главата! Него ден, вече здраво наквасен, го вадиха от селския геран. Решил да се дави, ама геранът плитък и затлачен. Сцепи си челото и бая време ходи с бинтована глава като имам.
Дойде ли им пиянският час, заквака ли им жабчето - да не си наблизо. Чу се, че по други села чужденци помагали, читалища стягали, ама тия, нашите, битници ли са, скитници ли - пропищяха гащевци от тях.
Върхът беше преди месец, тогава дойде и краят. Двамата заспали тежък пиянски сън, свещта няма кой да угаси, килнала се, пламнали покривка и перде, лумнал огъня. Добре, че Милан надушил пушека и хукнал да ги измъква един по един. Изгоря домът им до зид, че щяха да отидат и комшийските.
Запиляха се някъде чужденците, гащевци си отдъхнаха. Задълго остана само мирисът на изгоряло, лошият спомен и страхът от чуждо в душите им...
Един ден се чу - пристигат нови гости! Борчето, дето изкупуваше гъби и билки и уж пазеше селото, беше натъкмило две-три по-гиздави къщи и пращаще купувачи на оглед. Селото настръхна!
- - - - - - - -
За да стигнеш дотам, най-добре е са оставиш колата в края на асфалта и да повървиш пеш нагоре по разбития път, прояден от дъждовете. Мъж и жена се задават. Бели дрехи, тъмни очила, опънати от свежест лица - не са българи това! Поспират, оглеждат баирите, сочат табелата край пътя, а на нея над "Гащник" някой надраскал "Луди". Още не минали първите къщи и спират ужасени. По коловете на Милановия плет вместо делви се клатушкат конски и волски черепи! В двора зад плета пък набито чучело, ама не от старите дрипи на Милан, а на дървен кръст надянат хитлеристки мундир с блеснала коса в
ръка, че и с каска отгоре! В туй време като по команда откъм селото страховито загърмява сирена, а отсреща Рашо, селският идиот, с опулени от зор очи духа в една флигорна и изкарва звуци досущ като детски плач. Баба Стояна пак си плете кротко терлици на прага пред портата, но край нея в лудешки танц подскача дядо Михал, вързал хлопки и метла на кръста, а на главата нахлупил рошав калпак с набити рога на него. По-нататък Гого, щръкнал от герана, с огромен кокал бъхти с все сила продънения тъпан.
Флигорната плаче, хлопките кънтят, сирената бучи, Гоговият тъпан думка, черепи тракат по дувара, а белодрешковците бързо-бързо си хващат пътя надолу... Е, можеха да си харесат някоя по-здрава къщичка с чардак и лозница, но знае ли ги човек какви чешити ще излязат?..
Него ден баба Дана изкара като за курбан две каси безплатна бира на мегдана. Да се почерпят артистите, както се полага след успешно представление. А те надигат шишетата, отпиват по един едър гълток и току се ослушват: не се ли чу куче три пъти да пролайва?