Карл Соломон! С теб съм в Рокленд
където ти си по-луд от мен
С теб съм в Рокленд
където сигурно се чувстваш много странно
С теб съм в Рокленд
където имитираш сянката на майка ми
С теб съм в Рокленд
където уби дванадесетте си секретарки
С теб съм в Рокленд
където се смееш на този невидим хумор
С теб съм в Рокленд
където сме велики писатели на една и съща
ужасна пишеща машина
С теб съм в Рокленд
където състоянието ти стана сериозно и
го обявиха по радиото
С теб съм в Рокленд
където служителите на черепа вече не
приемат червеите на сетивата
С теб съм в Рокленд
където пиеш чая от гърдите на
старите моми в Утица
С теб съм в Рокленд
където превръщаш телата на сестрите в
харпиите от Бронкс
С теб съм в Рокленд
където крещиш в усмирителна риза че
губиш играта на пингпонг в
пропастта
С теб съм в Рокленд
където блъскаш по кататоничното пиано душата
е невинна и безсмъртна нивга няма да умре
безбожен във въоръжена лудница
С теб съм в Рокленд
където и петдесет още шока няма да върнат
душата ти в тялото от пилигримството й
до един кръст в празното пространство
С теб съм в Рокленд
където обвиняваш докторите в лудост и
планираш еврейската социалистическа революция срещу
фашистката националистическа Голгота
С теб съм в Рокленд
където разделяш небето на Лонг Айлънд
и възкресяваш обикновения човек Исус от
свръхчовешкия му гроб
С теб съм в Рокленд
където има двадесет и пет хиляди луди
другари които заедно пеят последния куплет на
Интернационала
С теб съм в Рокленд
където прегръщаме и целуваме Съединените щати под
чаршафите Съединените щати които кашлят по
цяла нощ и не ни оставят да спим
С теб съм в Рокленд
където се събуждаме наелектризирани от комата
заради ръмженето на самолетите на собствените си души
прелитащи над покрива идват да пуснат ангелски бомби
болницата се осветява срутват се въображаеми стени
О слаботелесни легиони тичат навън О звезден
блестящ шок от милост вечната война е
тук О победа забрави бельото си
свободни сме
С теб съм в Рокленд
В сънищата ми вървиш подгизнал от морско
Пътуване по магистралата през Америка облян в сълзи
Към вратата на моята къщурка в западната нощ
* Гинсбърг се запознава с Карл Соломон в психиатрична клиника, която в поемата нарича Рокленд