автор: yossifova

„ИСТИНИ ПЛАНИНА, за да можем да построим дома си върху здрава основа.
ИСТИНИ РЕКА, за да можем да утолим жаждата си и да плаваме по тях в търсене на нови хоризонти.
ИСТИНИ ЗВЕЗДА, за да могат да ни служат за водач дори и в най-тъмните ни нощи.”
Хорхе Букай



Орисана бях
да ме срещнеш.
Не съм те очаквала.
Не чаках от сенките бъдеще
да пробягва по моите устни.
Стъпвах на пръсти.
Ронлива е тишината.
Ще запаля свещичка
в тъмната стая.
Аз те обичам...
Ти помниш…
Хрипкаво стене
вятър над покривите.
Как ме наричаше…
Как те очаквах…
Помниш ли…
Чуваш ли –
тишината се блъска
и стене в тъмата…
Ще запаля свещичка
в тъмната стая.
Аз те обичам...
И още те виждам
във светлината.
А ти ме гледаш усмихнат
и вече не плача.
Виждаш ли ме –
усмихната съм и цяла.
Като Луната.