Защо,Майчице Земя,
разсъдъкът ми вземаш
когато мъката те разлюлява?
Защо, Майчице Земя,
от мен отделяш святост и съдба,
и всички живи същества по теб
изгубват на живота радостта?
Защо,Майчице Земя,
когато плачеш нас погубваш
и песните и младостта ни не долюбваш?
Защо,Майчице Земя?
Защо се разлюляваш от тъга?
Или ни казваш,че това което сме
не е "Земя",
а кораб междузвезден,
и в пътя срещаш самота?
Защо,Майчице Земя?
Дали изгрява в теб звезда,
или загиваш от тъга?