автор: heel

Първите живи същества, които заблудените куршуми убиха, бяха десетина листни въшки, обядващи кротко върху един дъбов лист. Тяхната смърт остана неизвестна за широката общественост, но пък и медиите едва ли биха проявили интерес към лична им трагедия.
Тези хора обаче, които изпитват състрадание към всяко едно живо същество, могат да бъдат спокойни, защото въшките изобщо не страдаха. Дулото беше само на няколко метра от тях и те буквално се изпариха за миг.
Може би не е от значение кой изстреля седемте куршума по посока на града, защото всеки един идиот с автомат би могъл да направи подобно нещо, но трябва да се отбележи, че коефициентът на интелигентност на този човек не беше чак толкова нисък. Основните причини за безумната постъпка на младежа бяха бушуващите му хормони и липсата на ясна представа за далекобойността на автомата.
Градът се губеше от поглед, покрит от тънка завеса от смог. Момчето се усмихна гузно и опита да се самоубеди, че куршумите ще паднат някъде из полето.
На тях обаче им се летеше.
След като пролетя два километър, първият куршум започна да губи височина. При падането си той облиза покрива на един зарязан от собственика си автомобил, който ръждясваше насред полето, и цопна в една локва. Врабчето, което се къпеше в нея изцвърча уплашено, отскачайки встрани. Толкова с беше стреснало, че не забеляза дебнещата котка. То беше следващата жертва, макар и косвена.
Вторият куршум проби една табела, на която беше написано „СМЕНА МАСЛА” и скоростта му намаля чувствително. След тази проява на грубо неуважение спрямо гореспоменатата табела, върхът на куршума се сплеска (може би от срам), а траекторията му силно се промени. Той се насочи към един жилищен блок. Заби се в балкона на апартамент 14, който се намираше във вход А. Скоростта му беше толкова намаляла, че той дори не успя да пробие тънката зидария на балкона. Единствения ефект от удара в сградата беше откъртването на голямо парче мазилка. Впоследствие то се свлече надолу и се разби в парапета на балкона отдолу. Навсякъде се разхвърчаха дребни парченца вар. Възрастната жена, която точно в този момент вареше лютеница, изпсува сочно и се хвана за сърцето, докато гледаше как върху тавата се стеле облак варов прах.
– Пешооо! Ще те убия! – изкрещя тя. – Простак с простаците, колко пъти съм ти казвала да си измажеш балкона. Писна ми. Непрекъснато пада мазилка.
Всичко приключи с един бурен скандал, от който почти нямаше никакви последствия. Почти. С изключение на факта, че Пешо вдигна кръвно и в яда си забрани на сина си да се вижда с внучката на възрастната жена. Така връзката между двамата тинейджъри бе прекъсната в зародиш. Останаха им само спомените от здравото чукане миналата седмица.