Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 80
ХуЛитери: 3
Всичко: 83

Онлайн сега:
:: Albatros
:: maistora
:: Georgina

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВдъхновение, опашки и ...
раздел: Разкази
автор: cvqt_na_borovinki

Вдъхновението чака. Дълго. Изнервено е вече, разхожда се нагоре-надолу, от главата, през гениталите, до копитата. Но никой не му обръща внимание. Навсякъде има дълги, безсмислени за него опашки.
А то иска просто да излезе навън. Но гишетата все му казват, че му липсва разрешително, че часовете за излизане са свършили или просто, че е още много малко, за да се качи на увеселителното влакче.

Но то бе упорито и не се предаде, не можеше да се предаде. Всеки ден се събуждаше, малко порастнало през нощта. Със свежи сили обикаляше всички нерви в главата, но те все бяха заети с поредната туристическа група от невротрансмитери, които обръщаха всичко с главата на долу и после цял ден се чистеше след тях, но пък поддържаха икономическия баланс на главата...

После се запътваше към гениталите, но винаги прекарваше толкова много време в главата, че часовете за излизане пак бяха свършили. Всеки път си казваше, че утре няма да е така, но му беше трудно да се ориентира във времето без часовник. А за да си купи часовник, трябваше да излезе на вън. Там имаше прекрасен магазин за часовници, мислеше си то...

Ако успееше да излезе навън и да си купи часовник, щеше много по-често да успява да стига навреме и да излиза, но тогава нямаше да си купува други неща. Щеше само да се наслаждава на красотата, която всяка нощ сънуваше и която го караше да расте.

На края на деня стигаше и до копитата, но както винаги, още не беше порастнало достатъчно. Проблемът беше, че летвата всеки ден се преместваше, понякога нагоре, понякога надолу. Голямата му надежда беше един ден летвата да се е преместила достатъчно надолу, за да може да се качи на увеселителното влакче.

...

Вдъхновението чака още дълго. Порастна с много красоти. Чувстваше, че е готово. Знаеше, че сега е момента- подмина гишетата и отиде направо към увеселителното влакче. А летвата просто я нямаше- това беше неговият ден.

Вдъхновението не можеше и да си представи, какво ли го чака отвън, след като само представата за него му даваше живот и го караше да расте.

Влакчето го грабна, нетърпеливо. Тласна го към пропастта и почти на дъното й го захвърли нагоре, почти го преобърна с главата на долу, удари го някъде и после пак го засили и... вдъхновението полетя над една пропаст. Края й беше желаното вън....

А там ... нямаше нищо- нищо, което да види, на което да стои, върви, седи и тн. Просто нищо- само то. Сега то бе свободно... да запълни нищото... да пресъздаде мечтите си, или нещо още по-красиво...

Но единственото, което създаде, беше магазина за часовници. Когато излезе от него, просто изчезна в простостранството. Защото единственото нещо от прекрасния външен свят, което можеше да си представи и пресзъдаде, беше магазина за часовници...

Следващи вдъхновения вече пълнеха опашките...


Публикувано от alfa_c на 12.09.2009 @ 14:49:40 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   cvqt_na_borovinki

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Дъжд
автор: traveller
607 четения | оценка 5

показвания 29801
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Вдъхновение, опашки и ..." | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Вдъхновение, опашки и ...
от Ufff на 14.09.2009 @ 03:11:45
(Профил | Изпрати бележка)
Божке, кой знае и тях какво ги чака)!