автор: ANG

(Сказка, забранена за жени! Полезно четиво само за мъже!)

Какво й трябва на жената…
Нищо. Почти нищо.
Трябва й малко вятър.
И кабриолет - червено пони, на което
с червено разпиляна грива,
почти облечена в червена рокля
с гол гръб и нежно деколте до кръста,
разгонена, нахъсана –
хормоните на еднорогите коне да гони.
И да им обещава.
Да дава? Никога! Почти.

Тя няма нужда от много страст. Почти никога.
Стига й да е достатъчна за празнене на сериали – латино, турски…
Разбира се – и за чалга,
в която „нощем” се римува с „още”
и в която е „само „по парфюми”.
Обича още да изпразва течности секретни,
телесни (но не свои)
и джоба на „Законния”;
да пуска на турбо въобразителното си изкуство с
„Другия” и да издава нечленоразделни звуци.
Менте. Само понякога, обаче!

Какво още й трябва на жената. Наистина почти нищо.
Пет-шест тенджери, тигани - умни,
които умеят почти сами да готвят.
Вибриращи фитнес-колани.
Понякога вибратор
(мани-мани!),
но само понякога.
Тя не е от ония лоши жени, които… Почти.

Почти дойде време да се замисля…
какво все пак още и най-много й липсва на жената…
Нали съм си Диоген с фенера,
извиквам „Еврика!”:
липсва й, според мен,
(е, само понякога)
Човека!

Разбира се, това беше само една шега.
Поуката от сказката е ясна:
Човекът не може без Жената - и обратното.
Защото и в Библията, и в Корана е казано:
…за да не се случва в твоята градина,
просто поливай я редовно, поливай я!
В една друга умна книга пише, че буйната жена и руйното вино
трябва да се уважават.
С мезе.
Това в Упанишадите,
а родният фолклор припява: „Добре уважена жена - весела къща”,
Следва веселба. И яко хапване на пандишпаните й.


* авторът бяга от отговорност и се разграничава от философията на своя поетичен герой.