автор: REWOLT

Една от онези юлски нощи, в които потта се е превърнала в солени белези по
тялото, а нажеженият, просмукан с асфалтови изпарения и бензинови пари въздух виси като перде на прозореца. В такава нощ човек убива за глътка ледена бира или бутилка кислород.

В далечината вяло лавна псе, някой го изпсува и ритна.То изквича и притихна. Затръшна се врата, стъкла се посипаха със звън. Неонова табела поставена на кръстовището хвърляше мъртви сенки върху разтопената настилка. От време на време изморено изреваваше мотор на магистралата, превключваха се с хъркане скорости и двадесет тонен ТИР хукваше облекчено по нанадолнището.
Нощта се опитваше да задреме намествайки се удобно върху спечената земя, а луната безочливо се хилеше с тъпото си, безизразно лице.
Женски викове се чуха от към съседната двуетажна кооперация. Някой плачеше и нареждаше провлачено. Виковете преминаваха в неистово сопрано, следваше миг затишие, след което се започваше отново с рев.
По слабоосветеното улично платно залиташе трийсетинагодишна изрусена жена, с раздърпана лилава рокля. На босите си нозе бе нахлула изрязани сандали. Сандалите жвакаха и лепнеха по асфалта, тя с мъка отлепяше краката си. Когато полагаше това си усилие, сопраното и прекъсваше, тя вбесено пристъпваше крачка и отново писъците й поемаха възходяща градация.


- Ааах!...Идиооот!...Живота ми съсипа, гад мръсна....


По вбесеното и, слабо лице бяха изписани гняв и възмущение. Очите и излъчваха обидата от потъпкана преданост и избуяваща ревност, ревност граничеща с лудост. В ръка жената носеше луксозна дамска обувка. Десет сантиметровият ток приличаше на зловещ клюн на граблива птица търсещ главата на нещастника, причинил и болката и унижението.


- Къде се скри, копеле мръсно...Десет години ти слугувам, нещастнико...Живота ми съсипа...


Моята и твоята баба биха вложили народопсихологичен елемент в словоизлиянията на нещастницата, като: „чума да те тръшне“, „дано земята се продъни и гориш в ада“ и още поне стотина от тоя род. И ако само една от клетвите застигнеше изневерилия съпруг, тежко му.
В нашия случай отрудената женица върнала се внезапно била толкова изненадана, та мръсниците-любовници успели да офейкат. В бързината изпуснала едната си обувка и сега, стиснала я като ловен трофей, измамената съпруга крачеше в лепкавия мрак с надежда да открие и убие неверниците.
По прозорците се мяркаха любопитни, какво толкова е станало бе, града събудихте.
Разбрали тривиалната истина, мръщеха отегчено сънливи физиономии и се отпускаха във вонята на собствените си брачни ложета.


Плачещата жена вървеше към светлините на неона.

Мракът дебнеше от обичайното си място по ъглите и входовете, нощта се опитваше да дремне oще някой час и нехаеше за тъпата усмивка на луната. Вяло лавна псе. Тоя път нямаше кой да го срита. То обидено подви опашка, седна на задницата си и нададе вой, вирнало муцуна към небето.

По магистралата ревеше двигател. Двадесет тонно чудовище с надпис ТИР блъсна внезапно появилата жена. Тя политна , преметна се като на забавен каданс, лилавото петно на роклята и се разтвори като цъфтяща насред асфалтовата пустиня богородичка* и меко, без звук падна.


Сините й, невероятно красиви очи се възхищаваха на луната, от към реката повя хлад а неоновата табела се прекръсти невярващо.


Нощта отдавна спеше, задухът бе изчезнал, утрото надничаше с усмивка, а една луксозна червена обувка се валяше засрамено в прахта.


* * *
богородичка - Тревисто едногодишно растение Астрата или Callistephus chinensis е известна повече като богородичка и димитровче. Формата може да бъде пирамидална, колоновидна и разклонена.