автор: whitehart

"Развива се, развърта се спиралата,
соколът вече губи соколаря"
У.Йейтс

Развива се, развърта се спиралата.
Соколът вече губи соколаря.
Безплътен шум се носи по каналите,
а портата на входа се затваря.

Сърцето ми, безжично омотано,
разпада се на малки електрони.
А болката от бликащите рани
превръща самотата във агония.

Светът ми се руши неумолимо,
затънал в анемична виртуалност.
А повеят на идващата зима
напомня за суровата реалност.

Безрадостно се нижат часовете,
в далечна ефимерност е мечтата.
Безплодни думи, празни са ръцете.
Домът ми е превзет от пустотата.

Надеждата се крие във скалите,
дълбоко във недрата има зрънце.
От пепел заличени са следите...
Притихнал във тъмата,чакам..Слънце.