автор: artoa13

Небето -тъпан изтънял
по който сльнцето пердаши,
нощта е пяна от къпини,
луната- неганосана тава,
която облаци облизват.
Звънят звезди като звънчета
по шапката на пийнал шут.
Душата паяци оплитат
в хамак от слънчеви лъчи,
зурла надига хоризонта и шумно диша упоен
дъха на праскови презрели
и гроздовете натежели...

Но неусетно Август отлетя
а тъпанът се спука и протече
и хризантеми-есенни цветя
разцъфнаха в градинката.Повлече
луната шлейф от облаци и дъжд
и някъде се скри да си поплаче
Капинов мрак, стипчив небръснат мъж,
приседна до камината. Ковачи
на мълнии надуха тъмен мех,
но няма във огнището жарава.
Защо от Август повечко не взех?
Бях слънчева. Раздавах я тогава.