автор: jana_turn

Няма да стана по-красива от моя глад,
няма да пусна косата си на вятъра,
закопана, като дърво - в сянката си
ще изцедя от тялото си седем вида сол,
да соля дните си като яйца по Великден
преди да ги захапя..
да замесвам тялото си наново всяка нощ
и да пускам по щипка сол,
да крия в средата очите на страховете си
и по две клончета мирта да слагам
да помирят лисичешката ти хубост с мен.

Един си и затова знаеш
защо е сладка усмивката ми през деня
и до земята дясната ръка,
защо изпъвам тялото и душата си нощем
та да ме гледаш само и да немееш
и аз напусто да ти повтарям:
не завивай само зад левите ъгли,
любовта е хладна там
и на парцали, като небето през есента..

няма да стана по-красива от тоя глад,
пет или шест са на брой греховете ми,
ходят след мен,
гасят лампите, когато ме пожелаят
и се греят върху мен, както мислите ми се греят
на комина на къщата във която топлиш сърцето си
и пред която замиташ с опашка всички следи.

Няма да стана по-красива от тоя глад,
който не се засища с храната на корените ми,
който заедно с мен се озърта
и хапе непосолената ми душа
само за теб.